МЕТАМОРФОЗА - Миряна Тачева, 6 клас

На всички мои учители,

                                                                          с огромна обич!

 

  Гората изглеждаше както обикновено. Небето беше както обикновено. И листата на дърветата и цветчетата...

 На феята, госпожа Светлинка, съвсем не й изглеждаше така. Днес тя имаше празник. Трябваше да се радва, а се чувстваше тъжна.

  Беше ранна утрин и лъчите на слънцето погалваха листата, преминаваха през клоните, за да докоснат всяка тревичка във Вълшебната гора. Птичкате се пробуждаха и светът навън ставаше все по-шумен, огласян от тяхната песен. Въобще, денят обещаваше да е чудесен, цветен и пъстър.

   Феята, госпожа Светлинка, застана до отворения прозорец. Струваше й се, че навън вали. Протегна ръка, за да улови няколко капки в шепа, но... навън не валеше. Докосна лицето си. Капки сълзи се стичаха по него. Сякаш дочуваше позната песен в далечината: „ Учителко любима, учителко добра...” Или може би беше лекият ветрец?!

   Феята Светлинка беше учителка. Да, вече не преподаваше, но учителите цял живот са такива, дори когато се пенсионират. Тя беше щастлива фея. Животът й беше наситен с детски смях, с ококорени очички и хиляди детски мечти. Днес децата й липсваха. От няколко години, тя вече не преподаваше и нейните ученици-пеперуди с цветни крилца, не бяха около нея. Феята, госпожа Светлинка, както я наричаха, си спомняше името на всяко дете. За нея те бяха красиви пеперуди.

   Пеперудите израстваха пред очите й . Пристигаха при нея мънички, току- що излюпени гъсенички. Тепърва трябваше да опознаят света. Бяха жадни да научат всичко. Обгръщаха се в знания и се превръщаха в какавиди. Знанията, заедно с добротата и любовта, ги претворяваха в изящни пеперуди. Госпожа Светлинка участваше в този процес. От нея зависеше багрите на крилцата им да бъдат от красиви, по-красиви. Тези красиви крилца трябваше да са нежни, но и да издържат тежките капки дъжд и силния вятър. Госпожа Светлинка се справяше чудесно с тази задача. Тя беше изцяло отдадена на нежните създания. Грижеше се с много любов, даваше им внимание и обич. За децата госпожа Светлинка беше приятел. Разбираше ги, утешаваше ги. А уроците, които им преподаваше бяха вълшебни. Тя беше добра и прощаваше грешките на учениците си, но... „номерцата” на някои пеперуди не минаваха току-така. Госпожа Светлинка беше много взискателна. Пеперудите не трябваше да бъдат само красиви. Те трябваше да бъдат ученолюбиви и трудолюбиви. Трябваше да бъдат силни, за да политат и да достигат мечтите си. Трудна беше задачата на госпожа Светлинка. Понякога имаше проблеми и неразбирателства, но тя винаги намираше сили да се усмихне. Беше спокоен и справедлив учител. Днес тя си спомняше само радостите. Прашецът от мъдрост, знания и нежност, с които госпожа Светлинка обсипваше учениците, обагряше техните крилца.

   Когато учениците бяха вече грамотни и упорито, леко – полеко се бяха измъкнали от какавидата, те отлитаха, за да преследват целите и мечтите си. Но най-важното беше те да бъдат с добри сърца, душите им да са изпълнени с любов, да се радват на малките неща, да устояват това, в което вярват и да не се отказват никога.

   Пеперудите отлитаха, госпожа Светлинка виждаше как се отдалечават и тайно се надяваше в сърцата им винаги да има място за нея.

   Стоеше феята, госпожа Светлинка, до отворения прозорец, потънала в спомени. Изведнъж листата на дърветата затрептяха. Пъпките на цветята се разтвориха, слънцето заблестя по-силно. Капките роса засияха. Небето се обагри от десетки  пеперудени крилца. Дочу се позната песен, песен, която беше написала нейна ученичка. Очите на феята, госпожа Светлинка, възвърнаха блясъка си. Усмивка изпълни лицето й. Ами да, днес тя имаше празник и не беше забравена. Днес тя имаше рожден ден и те бяха тук, нейните пъстри деца - пеперуди.

   Да, денят от сутринта обещаваше да е чудесен. Госпожа Светлинка се заслуша в песента...

 

Учителко любима,

учителко добра,

ти към мен протегна

щедра ръка

 

В моите очички,

наивни и добри,

накара да 

заблестят искри.

 

Моята ръчичка, 

нежно ти пое, 

с нея да напиша 

А, Бе, Ве.

 

Собич ме погледна, 

даде ми крила. 

На теб, учителко любима, 

аз благодаря !!!

 

Вълшебната гора засия. Беше време за торта.

 

април 2018 г.

Миряна Тачева 12 години

 

Учебна година: